Анкети

Как бихте оценили административното обслужване на гражданите в Административен съд Шумен
 



АД-147-2008 Array Печат Array
Четвъртък, 23 Април 2009 10:51

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 69 -- 24.07.2008 г, град Шумен

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осма година в състав:

 

                                   Административен съдия: **.

 

при участието на секретаря **., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 147 по описа за 2008 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.118 от КСО, във вр.с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по оспорване от Д.Г.Й., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 24 от 14.05.2008г. на директора на Районно управление «Социално осигуряване», гр.Шумен (РУСО, гр.Шумен), с което е оставена без уважение депозираната жалба вх.№ ПЖ – 50/22.04.2008г. на Д.Г.Й., подадена срещу разпореждане № МП – 1799 # 4/07.04.2008г. и разпореждане № ГПР 1204 # 1/10.04.2008г. на началника на отдел “Пенсии” при РУСО, гр.Шумен. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт, въз основа на които е отправено искане за отмяна на решението на директора на РУСО, гр.Шумен и потвърдените с него разпореждания на началника на отдел "Пенсии". Направено е и искане за присъждане на деловодните разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат И. К. от ШАК, поддържа изцяло жалбата и доразвива доводите си в нея.

Ответникът – Директорът на РУСО, гр.Шумен, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Л. Б.И., оспорва изцяло жалбата и моли съда да се произнесе с решение, с което да я отхвърли, като неоснователна.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление образец УП-1 с Вх.№ 29899 от 19.12.2005г. по описа на РУСО, гр.Шумен, адресирано до Директора на РУСО, гр.Шумен (л.11), жалбоподателят Д.Г.Й. отправил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като декларирал, че не се осигурява от 19.10.2005г. Към цитираното заявление били приложени множество документи, удостоверяващи положения от жалбоподателя стаж, в т.ч. удостоверение УП-2 Изх.№ 155/09.02.2006г., издадено от "Агенция Дага - С"ООД  и Заповед № 1851/14.10.2005г., съдържащи данни за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя с агенцията, считано от 12.10.2005г. Била приложена и декларация от 14.12.2005г.(л.28), с която оспорващият декларирал, че в периода 01.01.2003г.-18.10.2005г. е работил в Кооперация “Балкан-6” и Кооперация ”София-04”, както и че е съгласен данните за този стаж и получените възнаграждения през въпросния период да се вземат от Персоналния регистър на осигурените лица, поради невъзможност да завери своята осигурителна книжка.

Въз основа на заявлението, с разпореждане № 5/ прот.№ 01019 от 01.03.2006г. (л.32), издадено от ръководител отдел "Пенсии" при РУСО, гр.Шумен, на жалбоподателя била отпусната лична пенсия за ОСВ, в размер на 84,60 лева, считано от 19.10.2005г. Със същото разпореждане размерът на пенсията бил осъвременен на основание § 6 от ПЗР на ЗБДОО, считано от 01.01.2006г., като от посочената дата размерът й бил увеличен на 88, 83 лева.

Впоследствие личната пенсия за ОСВ на Д.Й. била осъвременявана неколкократно - съответно с разпореждания от 15.08.2006г. (л.33), 02.07.2007г. (л.34) и 01.10.2007г. (л.35).

На 12.02.2008г. Д.Й. чрез пълномощника си Д. Х. К., депозирал ново заявление обр.УП-1 с Вх.№ МП 1799/12.02.2008г. до Директора на РУСО, гр.Шумен, съдържащо искане за преизчисляване размера на отпуснатата му лична пенсия за ОСВ на основание чл.102, ал.1 от КСО и чл.21, ал.1 от НПОС, с осигурителен стаж, положен след отпускане на пенсията. Към заявлението било депозирано удостоверение обр.УП-3 № 1521/31.01.2008г., издадено от Кооперация "София-04", съдържащо данни за положен осигурителен стаж от Д.Й. като член кооператор, в периодите 01.10.2005г.-31.12.2005г., 01.01.2006г.-31.12.2006г. и 01.01.2007г.-31.12.2007г. Била приложена и декларация  Вх.№ МП1799#1/13.02.2008г.(л.39), подписана на 12.02.2008г., съдържаща изявление за липса на възможност да представи осигурителна книжка за осигурителния стаж и/или доход, положен в периода от 01.10.2005г. до 31.12.2007г. в Кооперация "София - 04", както и заявление за съгласие за посочения период да се ползват данните от Персоналния регистър на осигурените лица.

С писмо Изх.№ МП 1799 # 2 от 26.02.08г. по описа на РУСО, гр.Шумен (л.41), последният бил уведомен, че във връзка със заявлението му за изменение на личната пенсия за ОСВ следва в 3-месечен срок да представи трудовите договори, сключени с Кооперация "София-04", гр.София и "Агенция Дага – С", гр.София през м.октомври 2005г.

С декларация Вх.№ УП-1799 # 3 от 27.03.2008г. (л.43) Д.Й. *** трудов договор № 4097/14.10.2005г., допълнително споразумение към трудов договор № 4097/14.10.2005г. и допълнително споразумение към трудов договор № 3756/28.08.2005г., издадени от "Агенция Дага - С"ООД.

Въз основа на представените от жалбоподателя документи, началникът на отдел "Пенсии" при РУСО, гр.Шумен издал разпореждане № МП-1799 # 4/07.04.2008г.(л.47), с което на основание чл.94, ал.1 от КСО и чл.99, ал.1, т.2 от КСО отменил разпореждане № 5/ прот.№ 01019 от 01.03.2006г. за отпускане на пенсия за ОСВ и последващите го разпореждания за нейното индексиране. Със същото разпореждане административният орган отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ на Д.Й. и оставил без последствие заявление Вх.№ МП 1799/12.02.2008г. за преизчисляване на пенсията. За да постанови този резултат административният орган приел, че към датата на отпускане на пенсията - 19.10.2005г., посочена от жалбоподателя като дата, от която не се осигурява, последният е работил по трудово правоотношение с "Агенция Дага - С"ООД, считано от 14.10.2005г., респективно е бил осигурен. При това положение на същия е била отпусната лична пенсия за ОСВ в нарушение на чл.94, ал.1 от КСО, изискващ пенсията да се отпусне от датата на прекратяване на осигуряването, което е обусловило наличието на предпоставките на чл.99, ал.1, т.2 от КСО за отмяна на разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ и постановяване на отказ да бъде отпусната такава.

С последващо разпореждане № ГПР-1204 # 1/10.04.2008г.(л.56) началникът на отдел «Пенсии» разпоредил на основание чл.98, ал.2 и чл.114, ал.1 от КСО и във връзка с разпореждане № МП-1799 # 4/07.04.2008г., оспорващият да възстанови неправилно изплатената сума за пенсия в размер на 3871,09 лева, в т.ч. 3021,86 лева главница и 849,23 лева лихви, начислени към 10.04.2008г.

Несъгласен с цитираните две разпореждания, Д.Г. ги оспорил пред Директора на РУСО, гр.Шумен с жалба Вх.№ ПЖ-50/22.04.2008г. (л.57), в която посочил, че обективираното в тях становище е неправилно, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсия и към датата на отпускане на пенсията не е забелязано, че осигуровките от Кооперация «София-04» липсват. Посочено е също, че е следвало да му бъде поискан документ, че е в трудовоправни отношения с въпросната кооперация и едва след това да му бъде отпусната пенсия, както и че осигуровките му са направени със задна дата, и той не е имал информация, че е прехвърлен на работа в друга фирма, защото получавал заплата от едно място.

С Решение № 24/14.05.2008г. (л.8)Директорът на РУСО, гр.Шумен се произнесъл по жалбата на оспорващия срещу разпореждания № МП-1799 # 4/07.04.2008г. и № ГПР-1204 # 1/10.04.2008г., като на основание чл.117 от КСО я е оставил без уважение. За да постанови този резултат горестоящият административен орган приел, че с първоначалното  заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ Д.Й. представил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с «Агенция Дага – С»ООД, гр.София, считано от 12.10.2005г., както и декларация от 19.12.2005г., че не може да представи осигурителна книжка и желае данните за осигурителен стаж и доход за времето от 01.01.2003г. до 18.10.2005г., през което е работил в Кооперация «Балкан 6» и Кооперация «София 04», да бъдат взети от Персоналния регистър на осигурените лица. В заявлението същият декларирал, че не се осигурява, считано от 19.10.2005г. – факт, който съвпадал с данните от Персоналния регистър, поради което и на основание чл.94, ал.1 от КСО му е била отпусната пенсия за ОСВ с начална дата 19.10.2005г. – датата на прекратяване на осигуряването. При подаване на последващото заявление за преизчисляване на пенсията въз основа на положен осигурителен стаж след отпускането й, жалбоподателят представил трудов договор № 4097/14.10.2005г., сключен между него и "Агенция Дага-С"ООД, гр.София, от който било видно, че същият работи от 14.10.2005г., т.е. към датата на отпускане на пенсията е в трудови правоотношения и няма прекратяване на осигуряването. Въз основа на тези фактически констатации административният орган е счел, че в резултат на невярната декларация за датата, към която жалбоподателят не се е осигурявал, разпореждането за отпускане на пенсия от 01.03.2006г. се явява постановено в противоречие с разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО, поради което правилно е било отменено с разпореждане  МП-1799 # 4/07.04.2008г. Прието е също, че доколкото за времето от 19.10.2005г. до 31.03.2008г. Д.Й. незаконосъобразно е получавал пенсия, същата следва да бъде възстановена, ведно със законната лихва, както правилно е прието с разпореждане № ГПР-1204 # 1/10.04.2008г.

Посоченият индивидуален административен акт бил оспорен от жалбоподателя пред Административен съд-гр.Шумен с жалба, депозирана в РУСО- гр.Шумен на 26.05.2008г., т.е. в рамките на регламентирания в чл.118, ал.1 от КСО преклузивен 14-дневен срок (доколкото актът е издаден на 14.05.2008г., а жалбата срещу него е подадена 12 дни след издаването му).

При така установеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е НЕОснователна, поради следните съображения:

Съдът, в кръга на правомощията си по чл.168 от АПК, във вр. с чл.118, ал.2 от КСО, констатира, че атакуваното решение № 24/14.05.2008г. на Директора на РУСО, гр.Шумен, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждания МП-1799 # 4/07.04.2008г. и № ГПР-1204 # 1/10.04.2008г. на началника на отдел “Пенсии” при РУСО, гр.Шумен, е издадено от компетентен административен орган съобразно разпоредбата на чл.117 от КСО. Същото е изготвено в законоустановената писмена форма, при съблюдаване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК.

В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка съдът не споделя аргументите на оспорващия за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че горестоящият административен орган се е произнесъл с едно решение по две отделни разпореждания на началника на отдел “Пенсии” при РУСО, гр.Шумен, доколкото двете разпореждания касаят едно и също лице, имат връзка помежду си (разпореждане № ГПР-1204 # 1/10.04.2008г. е издадено въз основа на разпореждане № МП-1799 # 4/07.04.2008г.), и директорът на РУСО, гр.Шумен е изложил аргументи и по двете разпореждания, както и изрично е посочил, че отхвърля жалбата срещу двете разпореждания. Дори да се приеме, че по този начин същият е допуснал процесуално нарушение, същото не би попаднало в категорията на съществените, доколкото съществени са тези процесуални нарушения, които създават вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото или отказано от него субективно право. А соченото от жалбоподателя нарушение само по себе си не се отразява на установените от директора на РУСО, гр.Шумен факти и не поражда съмнения относно тяхната истинност.

Оспорваното решение, с което са потвърдени разпореждания МП-1799 # 4/07.04.2008г. и № ГПР-1204 # 1/10.04.2008г. на началника на отдел “Пенсии” при РУСО, гр.Шумен, е издадено при спазване на относимите материално-правни разпоредби и при съответствие с целта на закона.

Правото на пенсия е субективно материално право, което възниква при наличие на определени предпоставки и като се следва определено производство. Материалноправните предпоставки за възникване на право на лична пенсия за ОСВ са следните – навършване на възрастта, посочена в чл.68 от КСО (в случая 63 години – арг. от чл.15, ал.1, т.5 от НПОС) и наличие на осигурителен стаж, чийто сбор с възрастта следва да бъде минимум 100 (арг. от чл.15, ал.1, т.5 от НПОС). Наред с тези предпоставки, чл.94, ал.1 от КСО предвижда още една, чието наличие е която е кумулативно изискуемо - лицето да е с прекратено осигуряване към датата на отпускане на пенсията, т.е. към тази дата да е прекратена упражняваната от него трудова дейност (арг. от чл.10 от КСО). Личната пенсия за ОСВ (както и другите видове пенсии) не се отпуска служебно с възникване на правото на пенсия, а упражняването на това право изисква лицето да направи волеизявление за ползването му, като подаде в съответното ТП на НОИ съответно заявление по образец, придружено с необходимите документи. Производството по отпускане на лична пенсия за ОСВ включва определени действия на пенсионния орган, свързани с установяване правото на съответната пенсия на осигуреното лице, определяне на нейния размер и определяне на датата на отпускането й, като според чл.94, ал.1 от КСО, същата се отпуска от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от придобиване от правото, или от датата на подаването му в останалите случаи.

От представените по делото доказателства се установява, че лицето е депозирало заявление за отпускане на пенсия на 19.12.2005г., към което е приложило доказателства за прекратяване на трудовото му правоотношение с "Агенция Дага-С” ООД, считано от 12.10.2005г., както и декларация, че не може да представи заверена осигурителна книжка досежно осигуряването му от Кооперация “София 04” за периода 01.01.2003г. – 18.10.2005г., поради което желае при отпускане на пенсията да бъдат ползвани данните от Персоналния регистър на осигурените лица досежно положения осигурителен стаж. В депозираното от него заявление същият е посочил 19.10.2005г. като начална дата за възникване на правото на лична пенсия за ОСВ, декларирайки, че не се осигурява от тази дата. Въз основа на представените от него документи и след справка в Персоналния регистър на осигурените лица, потвърждаваща декларираната от лицето дата на преустановяване на осигуряването, длъжностното лице е издало разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ с начална дата 19.10.2005г., въз основа на  което е започнало изплащането й.

Впоследствие жалбоподателят е подал ново заявление с искане по реда на чл.102 от КСО да му бъде преизчислен размерът на личната пенсия за ОСВ въз основа на положен осигурителен стаж след пенсионирането му. От представените документи пенсионният орган е установил, че на 19.10.2005г. Й. е работил по трудово правоотношение с "Агенция Дага-С”ООД, считано от 14.10.2005г. – факт, който не е спорен между страните и се доказва от приобщените към делото трудов договор № 4097/14.10.2005г., извадка от регистъра на трудовите договори, съдържаща справка за подадените уведомления за Д.Й. за периода 01.01.2005г.-26.03.2008г., както и от персоналния регистър. Така установените факти са мотивирали пенсионния орган по реда на чл.99, ал.1, т.2 от КСО да отмени издаденото разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Застъпената от административния орган теза напълно съответства на относимите законови разпоредби, доколкото за жалбоподателя не е било налице едно от изискванията за отпускане на лична пенсия за ОСВ, а именно произтичащото от чл.94, ал.1 от КСО такова, тъй като към началната дата, от която е отпусната пенсията, е липсвало прекратяване на осигуряването по смисъла на чл.10 от КСО. При това положение са били налице материално-правните предпоставки на чл.99, ал.1, т.2 от КСО, а именно пенсията е била отпусната въз основа на документ с невярно съдържание – невярна декларация, обективирана в заявление вх.№ 29899/19.12.2005г., в което жалбоподателят е декларирал, че не се осигурява от 19.10.2005г., докато в същото време е работел по трудово правоотношение.

В тази връзка наведените от жалбоподателя доводи, че не той е попълнил датата 19.10.2005г. в заявлението, не променят извода за съществуването на декларирани от него неверни обстоятелства в него. И това е така, защото същият лично е положил подписа си срещу въпросния текст – факт, който не се оспорва, предвид изричното заявление на процесуалния представител на оспорващия в проведеното на 25.06.2008г. съдебно заседание. В тази връзка е без значение дали заявлението и конкретния ръкописен текст са изписани лично от лицето, от длъжностно лице от ТП на НОИ или друго лице, както и откъде жалбоподателят е научил какви са данните от Персоналния регистър на осигурените лица, след като той, полагайки подписа си в съответните документи, се е съгласил с отразените в тях данни. Ако не е бил съгласен с така отразените данни, е следвало да обективира по надлежния ред своето несъгласие – било чрез отказ да се подпише; било чрез посочване в заявлението, че не е съгласен с този факт; било чрез обжалване на издаденото разпореждане по надлежния ред. След като не е сторил това, той очевидно е бил напълно съгласен с отразения в Персоналния регистър факт, че е осигуряван от Кооперация ”София-04” до 18.10.2005г. вкл., след като го е декларирал по надлежния ред.

Аналогични са и изводите досежно приложената към делото декларация от 19.12.2005г., с която жалбоподателят се е съгласил осигурителният стаж от Кооперация “София-04”, в т.ч. за периода до 18.10.2005г., да бъде ползван от Персоналния регистър. И в случая е без значение кой е попълнил декларацията, след като не се спори, че положеният в нея подпис принадлежи на Д.Й. (видно от изявлението на процесуалния представител на оспорващия в проведеното на 25.06.2008г. съдебно заседание).

С оглед изложените съображения, в проведеното открито съдебно заседание съдът отхвърли направените от процесуалния представител на оспорващия искания за назначаване на графически експертизи, които да установят дали почеркът, с който са попълнени обсъжданите текстове в заявление вх.№ 29899/15.12.2005г. и декларация от 19.12.2005г., принадлежи на жалбоподателя.

Неоснователни са и доводите на оспорващия, че пенсионният орган е отпуснал лична пенсия за ОСВ при неизяснени обстоятелства относно прекратяване на осигуряването му, без да изпълни задължението си да му укаже да представи документ за прекратяване на осигуряването. Действително съгласно чл.2, т.1 от НПОС такъв документ следва да е приложен към заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, като при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителите от ТП на НОИ  са задължени да уведомят лицето за неизправностите, след което, ако същите не бъдат отстранени в 3 месечен срок от уведомяването,  компетентното длъжностно лице издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (арг. от чл.1, ал.5 от НПОС). В конкретния случай обаче, още с депозирането на заявлението, Д.Й. е декларирал, че е съгласен данните за положения в Кооперация «София-04» осигурителен стаж да бъдат взети от Персоналния регистър на осигурените лица, поради обективна невъзможност да представи заверена осигурителна книжка. При това положение не е било необходимо служителите на ТП на НОИ да му указват да представи документи за прекратяване на осигуряването, респ. като не са го сторили, не са нарушили своите задължения. Нещо повече, дори и да се приеме, че същите не са изпълнили задълженията си, този факт не дава право на оспорващия да декларира несъответстващи на действителността факти, а именно – че не се осигурява към 19.10.2005г., респ. не може да се приеме, че отпускането на лична пенсия за ОСВ от посочената дата не произтича от негово вивонвно поведение.

Ирелевантни в случая са и доводите на жалбоподателя, че към една предходна дата – 13.10.2005г., от която дата според него е следвало да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ, той не е работил и не е бил осигуряван. Ако е имал възражения срещу разпореждането, с което му е била отпусната лична пенсия за ОСВ, включително и по отношение на началната дата на отпускането й, същият е могъл да го атакува в предвидения от закона срок, което обаче не е сторил (в т.см. и реш. № 10465/25.10.2006г. на ВАС по АД № 4445/2006г.). Ето защо аргументите, че осигуряването му в Кооперация “София-04” в качеството му на член-кооператор би следвало да се зачита до 12.10.2005г., на която дата е прекратено членственото му правоотношение, видно от представения протокол № 23/14.10.2005г. на УС на Кооперация”София-04”, както и тезата, че последвалото осигуряване до 18.10.2005г. от въпросната кооперация не е по негова вина и не поражда правни последици, тъй като е без правно основание, не променят направения по-горе извод за наличие на материалноправните предпоставки на чл.99, ал.1, т.2 за отмяна на разпореждането, с което на лицето е отпусната лична пенсия за ОСВ.

На следващо място, правилно и съобразено с относимите материално-правни разпоредби е и становището на административния орган, че неправилно получаваната през процесния период пенсия от жалбоподателя, следва да бъде възстановена при условията на чл.114 от КСО, като недобросъвестно получена. Цялостното поведение на Д.Й. сочи на извода, че му е било известно законовото изискване да е налице прекратяване на осигуряването като едно от условията за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Декларираните данни са некоректно посочени от оспорващия и той не е отразил обстоятелството, че към 19.10.2005г. продължава неговото осигуряване, произтичащо от нововъзникналото трудово правоотношение с "Агенция Дага-С” ООД, считано от 14.10.2005г. Този факт няма как да не му е бил известен към депозиране на заявлението за отпускане на пенсия, след като е бил документиран в писмена форма, като копие от трудовия договор, сключен на 14.10.2005г., му е било връчено на 17.10.2005г., т.е. преди подаване на заявлението за пенсия, респ. преди деклариране, че не се осигурява от 19.10.2005г. При тези обстоятелства административният орган правилно е преценил, че действията на жалбоподателя по укриване на факти, които са от значение за преценката на административния орган при разглеждане на искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ, сочат на недобросъвестност по смисъла на чл.114, ал.1 от КСО, поради което Д.Й. дължи връщане на неоснователно получените суми, заедно с лихвите за просрочие.

В тази връзка съдът не споделя довода на жалбоподателя за липса на мотиви в разпореждане № ГПР-1204 # 1/10.04.2008г. и решение № 24/14.05.2008г. относно причините, поради които административният орган е приел, че получаването на пенсията е недобросъвестно. Действително в цитираното разпореждане е посочено само, че е налице постановен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ на Д.Й., тъй като към датата на отпускане на пенсията лицето работи и няма прекратяване на осигуряването, поради което е налице основанието по чл.98, ал.2 и чл.114, ал.1 от КСО за възстановяване на неправилно изплатената сума в размер общо на 3871,09 лева. В същото време обаче административният орган изрично е посочил, че това разпореждане се издава във връзка с разпореждане № МП-1799 # 4/07.04.2008г. В последното подробно е аргументирано защо административният орган приема, че личната пенсия за ОСВ е неправомерно отпусната, както и е отразено изрично, че това е сторено въз основа на невярна декларация на Д.Й., довела до нарушаване на чл.94, ал.1 от КСО при отпускане на пенсията – довод, който сам по себе си обосновава извода за недобросъвестно получени осигурителни плащания по смисъла, вложен в чл.114, ал.1 от КСО и аргументира наличието на предпоставките на посочения законов текст, на чието основание е издадено разпореждане № ГПР-1204 # 1/10.04.2008г. Аналогични аргументи са изложени и в Решение № 24/14.05.2008г. на Директора на РУ»СО», гр.Шумен, където е посочено, че пенсията е отпусната въз основа на невярна декларация от страна на осигуреното лице, поради което същата е неправомерно получавана и следва да се възстанови със законоустановената лихва.

Предвид всички изложени съображения съдът намира, че Решение № 24/14.05.2005г. на директора на РУ”СО”, гр.Шумен е правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.118, ал.2 от КСО, във вр.с чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                       

Р     Е     Ш     И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Й., ЕГН **********,***, депозирана срещу Решение № 24/14.05.2008г. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване”, гр.Шумен, с което  е оставена без уважение жалба вх.№ ПЖ – 50/22.04.2008г. срещу разпореждания № МП-1799 # 4/07.04.2008г. и № ГПР-1204 # 1/10.04.2008г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, във вр.с чл.137 от АПК, във вр.с чл.108, ал.2 от КСО.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

 

Забележка: Решението е обжалвано пред ВАС.

                      Решението е оставено в сила с решение № 836 от 20.01.2009 г., постановено по адм. д. № 12467/08 по описа  на ВАС- тричленен състав, VІ-то отделение.

 

                      Влязла в сила на 20.01.2009 г.

 

 

Статистика

Брой прегледи на съдържанието : 2632345