Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

№ 119

 град Шумен, 20.03.2014 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

            Шуменският административен съд в публичното заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                                  Членове: Татяна Димитрова

                                                                                                    Снежина Чолакова

при секретаря В. Р. и с участие на прокурор Д. Шостакот Окръжна прокуратура - гр.Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Т. Димитрова КАНД № 64 по описа на 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Министъра на земеделието и храните, депозирана чрез процесуален представител и пълномощник юрисконсулт П.Н. против Решение № 125/16.12.2013 г., постановено по ВНАХД № 213/2013 г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № НП-13/27.03.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 44, ал.2, във връзка с чл. 41, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за опазване на земеделските земи/ЗОЗЗ/, за нарушение на разпоредбите на чл.2 ал.3 от ЗОЗЗ и чл.3 ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ/ППЗОЗЗ/,  на С.П.С. ЕГН ********** ***, е наложена «глоба» в размер на 3900 (три хиляди и деветстотин) лева.

Касаторът оспорва въззивното решение с доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати констатираните от районния съд съществени процесуални нарушения. Сочи се, че актосъставителят е спазил процедурата на чл.42 и чл.43 от ЗАНН, а издаденото наказателно постановление е съобразено с изискванията на ЗАНН. Излагат се аргументи, че съществуването на стари основи, върху които е извършен строежа, не оневиняват санкционираното лице, тъй като не му дават право да извършва строителство върху земеделска земя, на която не е  променено предназначението. Въз основа на изложеното в жалбата отправя искане за отмяна на решението, предмет на касационен контрол, съответно за потвърждаване на наложената санкция.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител Н.Д. от АК-гр.Шумен, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че по делото липсват доказателства установяващи нарушението на чл.41 ал.1 т.2 и т.4 от ЗОЗЗ, поради което решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Сочи, че действително извършеното нарушение е недоказано, поради което правилно районният съд е отменил наказателното постановление. По тези съображения, прокурорът предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

С решението, предмет на касационен контрол по настоящото дело, Районен съд - гр.Велики Преслав е отменил Наказателно постановление № НП-13/27.03.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 44, ал.2, във връзка с чл. 41, ал.1, т.2 и ЗОЗЗ, за нарушение на разпоредбите на чл.2 ал.3 от ЗОЗЗ и чл.3 ал.2 от ППЗОЗЗ,  на С.П.С. ***, е наложена «глоба» в размер на 3900 лева.

При извършената проверка за законосъобразност на Наказателното постановление, въззивният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани и представляват основания за отмяна на обжалваното постановление. Посочил е, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават.  Изложил е аргументи, че след като в изпълнителното деяние, което описва органа в процесните АУАН и НП, липсва думата „ползва”, то не е налице описание на изпълнителното деяние, обявено за наказуемо по чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ. Приел, е, че липсва описание и на изпълнителното деяние посочено в чл.41 ал.1 т.4 от ЗОЗЗ, както и че отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка не съвпада с установената такава в съдебно заседание. С оглед на тези съображения, както и с липсата на мотиви относно размера на наложената санкция, въззивният съд е отменил наказателното постановление, издадено от Министъра на земеделието и храните.

Настоящата касационна инстанция споделя установената от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените въз основа на нея правни изводи. Преди всичко, настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като същото съдържа пълно и точно описание на извършеното нарушение по чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ, а именно, че е извършено строителство в земеделска земя, без да е променено предназначението на земята. Съгласно чл.2 ал.2 от ЗОЗЗ предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Повече от очевидно е, че извършването на строителство в земеделска земя, без да е променено предназначението на земята, представлява използване на тази земя за неземеделски нужди и този, който го извършва осъществява състава на нарушението по чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ. В случая, в наказателното постановление е описано точно и ясно в какво се изразява ползването на земята от страна на нейния собственик С.С., т.е. описано е подробно и ясно в какво се изразява изпълнителното деяние на нарушението по чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ,  и следователно не е налице нито допълване на правната норма, нито липса на описание на нарушението, както  неправилно е  приел въззивния съд. Очевидно е също така, че с извършването на строителство на двуетажна постройка, каквато е процесната, безспорно се унищожава и хумусния пласт на земята.

Настоящият състав намира, че  непосочването в АУАН и в НП на налични стари основи на стара постройка, не опорочава издаденото наказателно постановление, тъй като по никакъв начин не променя безспорния факт, че се касае до земеделска земя, предназначението на която не е променено към момента, в който нарушителят С. е извършил  строителството на новата, двуетажна постройка. А докато предназначението на земеделската земя не бъде променено, тя може да се ползва единствено за производство на растителна продукция и за паша на животни, но не и за строителство. Следователно, от установената от  въззивния съд фактическа обстановка, по безспорен начин се установява, че процесната земеделска земя, чието предназначение не е било променено, е използвана за строителство, което безспорно е неземеделска дейност, от което следва, че в случая С.С. е осъществил състава на нарушението по чл.41 ал.1 т.2 и 4 от ЗОЗЗ, както правилно е приел наказващият орган. 

Шуменският административен съд намира, че при безспорната установеност на нарушението и на неговия автор, и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, административно наказващият орган не е изложил никакви мотиви относно определения от него размер на наложената санкция, който е над средния, предвиден в закона. Доколкото в случая се касае до пустееща, необработваема земеделска земя, в която преди години е имало стопански постройки, както и с оглед обстоятелството, че нарушителят е предприел действия за промяна предназначението на земята и че това нарушение е първо за него, то касационната инстанция намира, че целите на наказанието,  визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, ще бъдат постигнати чрез налагане на наказание в минималния размер, предвиден в закона.

С оглед на изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона и като такова следва да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде изменено,  в частта му относно наложената санкция, която следва да бъде намалена до нейния законен минимум.

          Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

          ОТМЕНЯ Решение № 125 от 16.12.2013г. по НАХД № 213/2013 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-13/27.03.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 44, ал.2, във връзка с чл. 41, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с  чл.2 ал.3 от Закона за опазване на земеделските земи, за нарушение на разпоредбите и чл.3 ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ,  на С.П.С. ЕГН ********** ***, е наложена «глоба» в размер на 3 900 (три хиляди и деветстотин) лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 3900 (три хиляди и деветстотин) лева на 500 (петстотин) лева.

           Решението е окончателно.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                          ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                             2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 20.03.2014г.