Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 138 - 23.07.2010г., град Шумен 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети юли две хиляди и десета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова          Членове: 1. Снежина Чолакова

                                                                       2. Маргарита Стергиовска 

при секретаря Нниколинка Недкова  и с участие на прокурор Кирил Киряков, командирован в ОП-гр.Шумен съгласно Заповед № 191/13.05.2010 г. на Апелативен прокурор на АП-гр.Варна, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 153 по описа на 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

          Производството е образувано въз основа на касационна жалба от «Мерич»ЕООД, гр.Шумен, ЕИК 116545131, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.»Самара» № 14, представлявано от управителя Т. М., депозирана чрез пълномощника М. Д.– адвокат от ШАК, против решение № 582/03.06.2010г., постановено по ВНАХД № 167/2010г. по описа на ШРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-2700379/08.09.2009г. на директора на Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.1 от КТ, във вр.с чл.303, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева на «Мерич»ЕООД, гр.Шумен. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради издаването му в нарушение на материалния закон. Навеждат се подробни аргументи за маловажност на санкционираното неизпълнение на задължение към държавата, въз основа на които се отправя искане за отмяна на атакуваното решение на въззивния съд и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

          Ответникът по касационната жалба – Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, не е представила писмено становище, В проведеното съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.Б., оспорва жалбата, като излага подробни аргументи за липса на кумулативно изискуемите от чл.415в от КТ предпоставки за квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение към държавата като маловажно нарушение по смисъла на цитираната разпоредба. Моли съда да се произнесе с решение, с което да остави в сила атакуваното решение на въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Шуменският административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, които се свеждат до допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, приема следното: С атакуваното решение Шуменският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 27-2700379/08.09.2009г. на директора на Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.1 от КТ, във вр.с чл.303, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева на «Мерич»ЕООД, гр.Шумен, приемайки, че санкционираното нарушение не съставлява маловажно такова по смисъла на чл.415в от КТ. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 09.03.2010г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция «Инспекция по труда» в кафе-аперитив «Сънсет», находящо се гр.Шумен, ул.»Съединение» № 118, при която било установено, че в заведението като сервитьорка работи С.Г.М., ЕГН **********, на 17 години. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ последната подписала декларация, в която собственоръчно посочила, че работи в заведението от 06.03.2009г. без предварително разрешение на Д «ИТ», гр.Шумен, като заедно с управителя на заведението са предприели действия по набавянето на необходимите документи за снабдяване с такова разрешение. Въз основа на установените факти, на 14.03.2009г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2700379, в който актосъставителят посочил, че с описаното в него деяние, изразяващо се в приемане на работа на непълнолетно лице без да е поискано и получено предварително разрешение за това от Д»ИТ», гр.Шумен, е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.303, ал.3 от КТ. Актът бил връчен на пълномощник на «Мерич»ЕООД срещу подпис, като в същия не били обективирани писмени обяснения или възражения. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не били депозирани писмени възражения. С резолюция № 27-2700379/05.06.2010г. директорът на Д»ИТ», гр.Шумен прекратил административно-наказателното производство, приемайки, че установеното нарушение съставлява престъпление по чл.192а от НК, като разпоредил изпращането на материалите по административно-наказателната преписка на Районна прокуратура – гр.Шумен за реализиране на предвидената в горепосочената правна норма наказателна отговорност.

С постановление от 06.08.2010г. по преписка вх.№ 2018/2009г. по описа на ШРП, издадено от мл.прокурор Р. П., е отказано образуването на наказателно производство поради малозначителност на проверяваната деятелност по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Копие от цитираното постановление било изпратено на Д»ИТ», гр.Шумен, където било получено на 07.08.2009г., видно от положения върху самото постановление входящ номер по описа на Д»ИТ», гр.Шумен.

На 08.09.2010г. било издадено и процесното наказателно постановление, с което на «Мерич»ЕООД, гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева на основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.1, във вр.с чл.303, ал.3 от КТ.

Междувременно, на 14.03.2010г. представител на «Мерич»ЕООД депозирал исане до Д»ИТ», гр.Шумен за издаване на разрешение за сключване на трудов договор с непълнолетното лице С. Г. М., като към същото приложил множество документи – карта за медицински преглед на лицето, оценка на риска и т.н. Въз основа на представените документи, на 20.03.2009г. на основание чл.303, ал.3 от КТ от директора на Д»ИТ», гр.Шумен било издадено разрешение посоченото непълнолетно лице да бъде прието на работа в кафе-аперитив «Сънсет». На 25.03.2009г. бил сключен трудов договор между управителя на «Мерич»ЕООД, гр.Шумен като работодател и С.Г.М. като работник, по силата на който същата постъпила на работа като сервитьор в кафе-аперитив «Сънсет».

Въз основа на така установената фактическа обстановка, която се споделя напълно от Шуменския административен съд, въззивният съд е направил неправилни и незаконосъобразни изводи.

На първо място, настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд досежно доказаността на санкционираното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата безвиновна отговорност. В тази връзка съдът е направил задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, излагайки подробни аргументи защо счита, че на 09.03.2009г. лицето С.М. е престирал труд без предварително поискано и издадено разрешение от Д»ИТ» на основание чл.303, ал.3 от КТ.

Несъответни и необосновани от гледна точка на материалния закон са обаче изводите на съда, че санкционираната деятелност не съставлява маловажно нарушение по смисъла на чл.415в от КТ. Съгласно цитираната правна норма, за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50лв. до 100лв. Тълкуването на тази разпоредба налага следните правни изводи: 1.нарушението, квалифицирано от закона като маловажно, може да е само за неизпълнение на произтичащо от разпоредбите на КТ задължение, тъй като същото следва да е отстранимо съобразно предписана в цитирания нормативен акт процедура; 2.приложимостта на разпоредбата е резултат от установяване по надлежния ред на конкретно нарушение на КТ, което е отстранено веднага след установяването му; 3.разпоредбата е приложима само при ангажиране отговорността на лице, различно от работник или служител, с оглед изискването именно за тях да не са настъпили неблагоприятни последици; 4.от нарушението не трябва да са настъпили вредни последици за работника или служителя; 5. с оглед характера на наложеното наказание - глоба или имуществена санкция, отговорността може да е с чисто административно-наказателен характер или да е безвиновна.

При това положение, и с оглед безспорно установените факти, подкрепени от съвкупния доказателствен материал, че в случая се ангажира отговорността на дружеството като работодател за нарушение разпоредбата на чл.303, ал.3 от КТ, безвиновния характер на тази отговорност и липсата на установени вредни последици за работника, настоящият съдебен състав счита, че следва да намери приложение специалната разпоредба на чл.415в от КТ, визираща отговорността при случаите на маловажни нарушения, какъвто безспорно се явява и настоящият. Налице са безспорни доказателства (искане № 11-7 от 14.03.2009г. за издаване на разрешение за наемане на работа на непълнолетното лице С.М., депозирано от „Мерич”ЕООД, гр.Шумен; разрешение изх.№ ІІ-7/20.03.2010г. да бъде приета на работа С. М., издадено от Д”ИТ”, гр.Шумен, трудов договор № 12/25.03.2009г.) за отстраняване на нарушението непосредствено след установяването му. От описаните доказателства става ясно, че нарушението е отстранено на 20.03.2009г., т.е. само 11 дни след установяването му, което, с оглед големия набор документи, с които е следвало да се снабди работодателя, за да сезира Д”ИТ” с искане за издаване на разрешение по чл.303, ал.3 от КТ и краткия срок, в рамките на който е отправил искането – 5 дни след установяване на нарушението, потвърждават направения по-горе извод за отстраняване на нарушението непосредствено след установяването му.

В същото време не е установено да са настъпили вредни последици за работника (такива не се и твърдят). По делото не се навеждат аргументи за липса на заплащане на договореното трудово възнаграждение на С.М., като същевременно със сключването на  трудовия договор работодателят се е задължил да внася дължимите от него осигурителни вноски. Нещо повече, разпитана като свидетел в хода на въззивното производство, С. М. изрично е заявила, че за нея не са настъпили никакви вредни последици в разултат на приемането й на работа без предварително поискано и получено разрешение  от Д”ИТ”, гр.Шумен.

С оглед гореизложеното, санкционираното неизпълнение на задължение към държавата покрива признаците на маловажно такова по своя характер и попада в обхвата и приложното поле на привилегирования състав на чл.415в от КТ. Като е приел, че процесната деятелност не съставлява маловажен случай на неизпълнение на задължение към държавата, въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се измени наказателното постановление, като се намали наложената имуществена санкция от 10000 (десет хиляди) лева на 100 (сто) лева, на основание чл.415в от КТ.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр.с чл.221, ал.1 и ал.2, предл.2 от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Шуменският административен съд, 

Р   Е    Ш    И   : 

          ОТМЕНЯ Решение № 582 от 03.06.2010г., постановено по ВНАХД № 167/2010г. по описа на Районен съд-гр.Шумен, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-2700379/08.09.2009г. на Директора на Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.1 от КТ, във вр.с чл.303, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 10000 (десет хиляди) лева на «Мерич»ЕООД, гр.Шумен, ЕИК 116545131, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.»Самара» № 14, представлявано от управителя Т.М., като намалява наложената санкция от 10000 (десет хиляди) лева на 100 (сто) лева на основание чл.415в от КТ.

Решението е окончателно.         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

                                                                                            2./п/ 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.07.2010 г.