Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

№ 137 - 23.07.2010г.,град Шумен 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети юли две хиляди и десета година в следния състав: 

                                                                                2. Маргарита Стергиовска 

при секретаря Николинка Недкова и с участие на прокурор Кирил Киряков, командирован в ОП-гр.Шумен съгласно Заповед № 191/13.05.2010г. на Апелативен прокурор на АП-гр.Варна, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 144 по описа на 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

          Производството е образувано въз основа на касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция – гр.София (АДФИ-гр.София), срещу решение № 88 от 19.05.2010г. по АНХД № 155/2010г. по описа на НПРС, с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 11011422 2009/11.02.2010г. на Директора на АДФИ-гр.София, с което на В.Е.Т. ***, с ЕГН **********, в качеството му на кмет на Община гр.Нови пазар на основание чл.129, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.16, ал.8, във вр.с чл.14, ал.1, т.3, във вр.с чл.3, ал.1, т.2 и чл.7, т.1 от ЗОП.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното решение е неправилно, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Сочи се също, че неправилно въззивният съд е счел, че наказателното постановление е издадено след определения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок, въз основа на което се прави извод и за допуснато от него съществено нарушение на процесуалните правила. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на решението на НПРС, както и за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба в законоустановения срок не е депозирал писмено възражение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище по основателността на жалбата. От същия са депозирани писмени бележки, в които са изложени доводи за неоснователност на жалбата и е отправено искане за оставяне в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Шуменският административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, които се свеждат до допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 и 2, ал.2 и ал.3 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, приема следното:

С атакуваното решение Новопазарският районен съд е отменил изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11011422 2009/11.02.2010г. на Директора на АДФИ-гр.София, с което на В.Е.Т., в качеството му на кмет на Община гр.Нови пазар на основание чл.129, ал.1 от ЗОП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл.16, ал.8, във вр.с чл.14, ал.1, т.3, във вр.с чл.3, ал.1, т.2 и чл.7, т.1 от ЗОП.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на административно нарушение № 11011422/06.10.2009г. актосъставителят Ц. С.Б. – младши финансов инспектор в АДФИ-гр.София, е констатирал, че на 24.08.2008г. в гр.Нови пазар ответникът по касационната жалба – В.Е.Т., в качеството си на кмет на Община Нови пазар и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7, т.1 от ЗОП, е открил с решение № 100/24.10.2008г. процедура за възлагане на малка обществена поръчка чрез открит конкурс по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, с предмет на поръчката «Зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа на територията на Община Нови пазар», чиято прогнозна стойност е 100 000 лева без ДДС, вместо да вземе решение и проведе открита процедура по реда на ЗОП, въпреки наличието на всички законови основания. Актосъставителят е приел, че с това е нарушена разпоредбата на чл.16, ал.8, във вр.с чл.14, ал.1, т.3, във вр.с чл.3, ал.1, т.2 и чл.7, т.1 от ЗОП, като нарушението по същество се свежда до това, че деецът не е възложил провеждането на процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП въпреки, че стойността на услугата, за която е проведена малка обществена поръчка по реда на Наредбата за провеждане на малки обществени поръчки, е надхвърляла регламентирания в чл.14, ал.1, т.3 от ЗОП минимален праг от 90 000 лева без ДДС. Въз основа на съставения акт наказващият орган – директорът на АДФИ-гр.София, надлежно упълномощен от Министъра на финансите със заповед № ЗМФ-1075/04.08.2009г., е издал Наказателно постановление № 11011422 2009 от 11.02.2010г., с което за горепосоченото административно нарушение на основание чл.129, ал.1 от ЗОП на В.Т. било наложено административно наказание «глоба» в размер на 1000 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение на административно-производствените правила, доколкото е изготвено след изтичане на регламентирания в чл.34, ал.3 от ЗАНН преклузивен шестмесечен срок след издаване на акта за установяване на административното нарушение. Приел е също, че след извършване на нарушението е настъпила законодателна промяна, изразяваща се в изменение на чл.14, ал.1, т.3 от ЗОП, който към датата на извършване на деянието е предвиждал задължително прилагане на реда по ЗОП при възлагане на обществени поръчки при стойност за услуга без ДДС над 90 000 лева, а понастоящем този минимален праг е в размер над 110 000 лева без ДДС. С оглед на това е счел, че понастоящем е отпаднала наказуемостта на санкционираната деятелност и на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на отмяна. Въз основа на тези аргументи въззивният съд е отменил изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че постановеното от въззивния съд съдебно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, макар и не поради всички изложени в него аргументи.

На първо място, не могат да бъдат споделени доводите за допуснато от административно-наказващия орган нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото актът за установяване на административно нарушение е издаден на 06.10.2009г., а наказателното постановление – на 11.02.2010г., т.е. 4 месеца и 5 дни по-късно. Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН изключва възможността за издаване на наказателно постановление след изтичане на шестмесечен срок след издаване на акта, който срок в случая е спазен от административно-наказващия орган.

В същото време обаче касационната инстанция споделя доводите на въззивния съд за отпадане наказуемостта на санкционираната деятелност. От данните по делото се установява, че ответникът по касационната жалба е санкциониран за това, че е открил процедура за възлагане на малка обществена поръчка чрез „открит конкурс” по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки за услуга с предмет «Зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа на територията на Община Нови пазар», чиято прогнозна стойност е 100 000 лева без ДДС. Към датата на извършване на деянието в чл.14, ал.1, т.3 от ЗОП е бил предвиден минимален праг от 90 000 лева без ДДС за услуги, надхвърлянето на който задължително изисква провеждане на обществена поръчка по реда на ЗОП. С оглед на това административно-наказващият орган е приел, че с откриването на процедура за възлагане на малка обществена поръчка, като не е приложил разпоредбите на ЗОП, деецът е допуснал нарушение на чл.129, ал.1 от ЗОП (в приложимата му редакция след изм. и доп. с бр.37/2006г.), изразяващо се в «непровеждане процедура за възлагане на обществена поръчка (по ЗОП) при наличие на основание за това». В случая съдът намира, че към датата на извършване на нарушението действително са били налице предпоставките за ангажиране на административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, предвид обстоятелството, че същият не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП при положение, че прогнозната стойност на услугата е надвишавала регламентирания в чл.14, ал.1, т.3 от ЗОП минимум от 90 000 лева без ДДС. Със ЗИДЗОП, обн. в ДВ бр.94/2008г., в сила от 01.01.2009г. обаче, чл.14, ал.1, т.3 от ЗОП е изменен, като е предвидено задължително прилагане на условията и редът за възлагане на обществени поръчки, определени в ЗОП, при възлагане на обществени поръчки за услуги на стойност над 110 000 лева без ДДС. При това положение, доколкото стойността на услугата в случая е в размер на 100 000 лева, понастоящем същата е под регламентирания в чл.14, ал.1, т.3 от ЗОП минимален праг, поради което понастоящем за нея не е задължително провеждане на обществена поръчка чрез открит конкурс по реда на ЗОП, респ. според сега действащите относими нормативни разпоредби санкционираната деятелност не съставлява нарушение на чл.129, ал.1 от ЗОП. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, когато до влизане на наказателното постановление са последвали различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за дееца. И доколкото в случая за дееца е по-благоприятна разпоредбата на чл.129, ал.1 от ЗОП, във вр.с чл.14, ал.1, т.3 от с.з. към настоящия момент, според която санкционираната деятелност не съставлява административно нарушение по цитирания нормативен акт, същата правилно е била приложена от въззивния съд, поради което постановеният от него съдебен акт не е издаден в нарушение на материалния закон, и въпреки позоваването от районния съд на несъществуващо нарушение на административно-производствените правила, съдебният акт като краен резултат е правилен и обоснован, макар и не поради всички изложени в него съображения.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение № 88 от 19.05.2010г., постановено по АНХД № 155/2010г. по описа на Районен съд-гр.Нови пазар е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Новопазарският районен съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на закона, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр.с чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88 от 19.05.2010г., постановено по АНХД № 155/2010г. по описа на Районен съд-гр.Нови пазар.

Решението е окончателно.          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                  ЧЛЕНОВЕ:1. /п/

                                                                                                            2. /п/ 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.07.2010 г.